Предполагам, всеки от нас знае какво е да сложи голото си сърце, трептящо и незащитено от нищо, в нечия ръка. Предполагам, всеки знае какво е усещането когато получи сърцето си обратно, смачкано и с липсващи парчета. Сигурен съм, че на всеки някога някога му се е случвало да запълва липсващите парченца с каквото му попадне. Може би са доста хората, които са прибягвали до услугите на рекламираните по телевизията секундни лепила с една единствена цел... да слепят обратно оцелелите след бурята отломки на своето сърце. А представете си какво би станало ако сърцето ни не бъде върнато със сълзящи драскотини и кървящи бразди. Ако в мига, в който протегнем на дланта си своето сърце, то бъде прието като нещо крехко и ценно, като току що излюпена птичка или новородено животинче, което се нуждае от грижа и ласка за да живее, то тогава се получава нещо наистина прекрасно. Сядам и пиша всичко това само защото ми се случи точно това. Може да изглежда като приказка, но всъщност е самата истина. Мисля си, че това се получи само и единтвено защото имах ясната идея какво точно искам от живота. Предполагам, че съм си изяснил кое всъщност в живота е най-важно и най-съществено, кое ни придава смисъл. А именно това са отношенията между хората. През целия си живот си мечтаех именно за нея. За нея, една истинска и неповторима жена. Жена, която да ми бъде преди всичко истински приятел. Жена, с която да мога да разговарям спокойно, винаги и по всяко време за абсолютно всичко и да съм сигурен, че тя ще ме разбере. Ако има рай може би той е точно това... човекът, който е до теб да те разбира истински. Аз намерих този човек... е, ако искам да съм честен всъщност тя ме намери, но това е вече друга тема за разговор, а и като че ли вече не е и от значение. Казват ми, че съм влюбен. Да, обичам я и това е един безспорен факт. Защо я обичам... заради всички онези дребни и на пръв поглед незначителни неща, които всъщност имат най-голямо значение. Онези дребни и малки нещица, правещи живота ни по-лек и по-прекрасен. Обичам начина, по който ме гледа, да я наблюдавам когато спи,да слушам тихото и равномерно дишане, да гледам сиянието което излъчва дори и насън. Обичам да я слушам когато говори, да вникна в потока и от мисли, да я разбера, това ме кара да се чувствам жив и пълен. Обичам леките и нежни движения, начина по който отмята косата си, грациозната и походка, красивите и дълбоки очи. Да, обичам всичко това, но преди всичко обичам човека в нея. Обичам я защото е тя и е истинска. Обичам те моя малка Сияйна звездичке...

Kolko hubavo.....