Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.06.2007 22:06 - Сервитьорката
Автор: darkangel Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4903 Коментари: 1 Гласове:
0



Казваше се Пламена. Тя все още се чудеше как я наеха на работа в заведението, където работеше като сервитьорка. Унесена в своите собствени мисли не забеляза, че заведението се беше понапълнило и нейните колежки работеха под пълна пара. От унеса и я изтръгна грубия глас на една от колежките, която и се развика, че е безполезна и не става за нищо. Ако знаеха... о, само ако знаеха какво и е на главата може би щяха да бъдат по толерантни към нея, но тя нямаше и намерение да сподели дори и малка част от своите проблеми. Историята на нейния живот щеше да бъде доста интересна за околните. Обаче всичко се променя, когато не сме странични наблюдатели, а сме в самата история. Пламена беше младо момиче на двадесет и шест години, която прекалено рано се беше сблъскала с тежестта на живота. Майка и вечно болнава женица имаше нужда от постоянни грижи, които нямаше кой друг да и ги предостави. Баща и доста голяма клечка по времето на тоталитаризма, от изискан и достоен мъж се беше превърнал в хленчещо дете когато загуби всичко и вече нямаше на какво да се опре. Не успяваше да се задържи никъде на работа за повече от няколко месеца, а после обикновено двойно повече време седеше в къщи и се оплакваше. Пламена все още си спомняше ясно годините, когато ходеше в изискания тапициран с дърво и кожа кабинет в службата на баща си и всяко нейно желание се изпълняваше на момента. Но това вече беше останало в миналото, тя трябваше да се бори с настоящето. Поради всички тези причини се наложи да прекъсне своето висше образование и да започне да работи за да успява да плаща сметките и да се грижи за родителите си. Всъщност нищо от това не и тежеше. Тя обичаше и двамата и се грижеше за тях с удоволствие. Това което най-много и тежеше беше, че в личния и живот все нещо не беше като хората. Тя беше доста хубаво момиче, но може би прекалено сериозния и поглед и начина, по който мислеше отблъскваше хората около нея. От друга страна фирмата, в която работеше започна да върви към фалит и след поредното съкращаване на персонала, тя остана без работа. Това не успя да я отчае, тя твърдо вярваше в себе си и след като позната и спомена, че се търси сервитьорка за заведение, без да се двоуми много отиде на интервю. Наистина никога не беше се занимавала с тази професия, но може би сериозния и вид успя да убеди собственика на заведението да и предостави този шанс. И така... от няколко дни тя работеше като сервитьорка и търпеше злобните погледи на своите колежки. Всички тези мисли и минаваха през главата преди да бъде сепната по толкова груб начин. Отърсвайки се от всичко това тя се включи активно да помага на своите колежки. Точно в този момент през вратата влезнаха мъж и жена. Нещо привлече погледа и към двойката и от този момент нататък тя не можеше да спре да ги следи с поглед. Мъжът беше облечен в изискан костюм целия в черно, а жената в пълна негова противоположност искреше в своята бяла рокля. За нейно щастие двойката седна на една от нейните маси, което и даваше възможност да се доближи до тях. Приближавайки се до масата тя се усмихна и подаде на двойката по едно меню. Жената остана безразлична, взе менюто и не и обърна повече никакво внимание. Докато мъжът, пълна противоположност взе своето меню и отвърна на погледа и с усмивка. Нещо я накара да трепне от тази усмивка. Нещо, което беше едва доловимо и недосегаемо. Тя се смути и се отдръпна давайки им възможност да направят своя избор. Когато си поръчаха тя се отдалечи от тях, но нещо я теглеше обратно. Докато чакаше бармана да изпълни поръчката и тя не откъсваше очи от тях. Бяха започнали да разговарят, но по външния вид на мъжът тя установи, че разговора най-вероятно не е особено приятен. Той гледаше своята дама едновременно с обич и тъга. Имаше нещо много дълбоко в погледа му, нещо което е толкова далечно като, че само той го виждаше. Сервирайки им на масата тя дочуваше отделни изречения от техния разговор. Усещаше думите които изговаряше мъжът и се почувства още по зле. Мъжът обясняваше на своята спътница за ценните неща от живота, а тя му се присмиваше. Почувства се зле точно защото това бяха нещата, които и тя винаги беше искала и за които беше мечтала. Как си мечтаеше тя за малко обич, топлина и за разбиране. А ето... жената пред нея можеше да има всичко това а тя ги отхвърляше, с лека ръка. Как само намрази тази непозната, намрази я точно защото можеше да има всичко, а го изхвърляше на боклука. Намрази я, защото беше една самовлюбена в себе си егоистка, която не осъзнаваше какво има. Намрази и самата себе си. Намрази се само заради факта, че се принизяваше да мрази. Едва успя да се въздържи да не се намеси в приглушения разговор, който водеха двамата. С голямо усилие на волята тя успя да се усмихне и да се отдалечи от масата. Отново се беше унесла в мисли... мисли за живота, за това какво е ценно, когато от унеса и я изтръгна бармана, той беше единствения който се държеше добре с нея. Погледът и се насочи към масата на която седеше "нейната" двойка. Мъжът беше вдигнал ръката си и я викаше. Сърцето и затуптя по-силно и тя се отправи към тях. Стана и криво, той поиска сметката, той си тръгваше... След като плати, мъжът стана обърна се към своята спътница, която явно нямаше намерение да си тръгва и и каза... "Надявам се някой ден да разбереш какво е наистина ценно и истинско в живота. Желая ти късмет. Сбогом." След като направи това, той се обърна, погледът му срещна погледа на Пламена. Той отново и се усмихна, след което излезе и се стопи в нощта. Искаше и се да тръгне след него... да се затича, да го настигне и да му каже, че има и някой друг който мисли същото. Но нещо я спря, нещо я държеше като със стоманени клещи за гърлото и не и даваше да помръдне. Това беше последната капка... и тя не успя да издържи и се разплака. Разплака се под недоумяващите погледи на нейните колежки и хората които я гледаха и не разбираха. Хората, които я гледаха, но не я виждаха. А тя плачеше и плачеше...




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. tarpy - Трогателна история....
26.06.2007 09:27
Трогателна история, която трудно можем да разберем ако не сме я изпитвали и ние ....
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: darkangel
Категория: Лични дневници
Прочетен: 208455
Постинги: 19
Коментари: 91
Гласове: 275
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031