Сядам да напиша тази история вдъхновен от моята малка сладка муза.
 Знаете ли... тя ме вдъхновява именно с това, че на нея мога да и кажа
 абсолютно всичко. Та така понякога излиза някоя друга история от моя живот, а тя ми казва... нямаме право да се смеем сами, сподели я с другите. И точно в един от тези наши разговори се присетих за историята която започвам да разказвам.
Доста отдавна беше, някъде в ранните ми двайсет, аз един юноша бледен взех та се сдобих със сериозно гадже. Е, до тук нищо ново под слънцето-буйни страсти, романтика, животински нарицателни и във всичката тази идилия аз и тя. Разликата с девойката ни беше четири години и тя беше още ученичка. Може в друга история да ви опиша как разбрах за нейната невръстна възраст. То тогава си представях разни прокурори, баща и (военен) как ме гони с пушката, но това някой друг път. Е, въпреки разликата ни и ученичеството, връзката ни доста се задълбочи.
Вместо да ме гони с пушката, баща и ме канеше на по ракийка, майка и ми готвеше вкусни манджи, а милата ми ученичка ме гледаше с любов и ми обясняваше как ще бъде майка на децата ми. В крайна сметка не се получи, но ако не друго поне от тази връзка са ми останали хубави спомени.
С приятелката ми имахме една голяма обща компания. А в компанията незнайно как се беше получило всички бяхме по двойки и само една девойка беше сама. В една прекрасна лятна вечер си седяхме в едно хубаво кафенце и не смеехме да излезем (големи горещини бяха тогава). От дума на дума, неусетно мина цялата вечер и дойде време да си ходя. По традиция моята приятелка тръгна да ме изпрати на рейса, но този път за компания дойдоха с нас още една двойка и въпросната самотна девойка.
Рейсът вече чакаше на спирката да тръгне по разписание. Завъртяхме се около него и когато запали двигателя аз реших да се качвам, но не преди това да целуна гаджето си за лека нощ. Та обърнах се аз към нея, леко заслепен от фаровете на автобуса, прегърнах я и започнах да си я целувам както си пише във френските книги. Накрая, когато се отдръпнах от нея и се обърнах на другата страна можете да се сетите за учудването ми, когато срещу мен видях... собственото си гадже. Стана ми готино... ей ама колко много ме обича това момиче та още целувки иска. С такава първа мисъл се насочих към нея, да я целуна отново.
Е, да, ама имаше нещо в погледа и, което ме накара да се почувствам несигурен. Въпреки това без много да му мисля продължих към нея...Точно тук дойде и развръзката. Вместо да целуна и прегърна нея, моя милост награбил най-безцеремонно и нацелувал едно хубаво нашата самотна приятелка. Въпреки, че сега, когато се сещам години по-късно ми става смешно, тогава хич и не ми беше до смях.
Наистина до ден днешен се чудя и не мога да разбера защо вместо да получа един хубав звучен и отрезвяващ шамар, нашата приятелка отговори на целувката ми, че даже доста палаво взе да се заиграва с езика ми. Предполагам, че това са въпроси, на които няма да получа отговор, но май вече не го и търся.
Всъщност като се замисля май съм късметлия... целунах чужда жена пред очите на гаджето си и не ядох шамари нито от  едната.

много, ама много улесняват четенето и следенето на мисълта...

ама много!

Искрено се забавлявах с написаното от теб!!! Направо ме разби! Ти си за завиждане направо..и пак добре, че си се разминал на косъм ;)
Аз ако видя моя Принц да прави така..мале, не ми се мисли какво ще му се случи..хаха

Няма. Ние не ходим с общи компании ... :D

хехе, яко, развесели ме, много весела история :)))

Според мен просто са отказали да ти съдействат в опита за самоубийство:)! Недей обаче рискува така, че следващият път може да попаднеш на по-сговорчиви:)!

шото самотната е имала гръбнак колкото всяка амеба. :)