Стамен отключи бавно и внимателно блиндираната врата. Внимаваше особено много понеже последния път когато се отнесе небрежно към тази операция, после се наложи в единадесет часа вечерта да вика ключар за да може да си влезне в къщи.
Всъщност ако искаме да бъдем точни това не беше неговия дом. Неговия дом беше едно малко китно градче в източната част на страната. Беше дошъл преди доста време в "големия" град да търси начин да оцелее. Родителите  му бяха доста възрастни, а и след разправията която имаха с баща си, той просто нямаше как да остане да живее още под бащината стряха. От малък си беше доста бурно дете, непрекъснато създаваше проблеми и добавяше по някой бял косъм в главата на майка си. Баща му основно се занимаваше с това да подсигури прехрана на семейството им  и може би точно липсата на мъжка ръка направи с него това което е. Не обичаше да ходи на училище, предпочиташе да прекарва времето си на брега на малката рекичка преминаваща близо до градчето им или да гледа забързаните майстори по многобройните строежи в града им. Харесваше му езика им, начина по който си говореха.
Най-много му допадаше бай Васил, който ръководеше хората си с цветущ език и доста ругатни. Странно, но и на бай Васил му допадна хлапето. Стамен тогава беше на петнадесет години и вече си мислеше, че е достатъчно голям за да може сам да ръководи живота си. Връщайки се назад в миналото може би точно тази тяхна дружба доведе до разправията с баща му и изгонването му от дома. През едно лято, бай Васил взе хлапето при себе си като помощник, общарче да помага на другите и да изкара някой лев. И когато лятото свърши Стамен просто отказа да се върне на училище, вдигна ръка и посегна на майка си, баща му щом разбра станалото изгони своя невръстен още питомник. Е, Стамен не се притесни особено, имаше вече "занаят" можеше да работи и реши да си опита късмета в "големия" град.
Сега десет години по-късно докато отключваше входната врата на мизерната си квартира той се върна назад в спомените. Обикновено не го правеше, не го занимаваха призраците от миналото, не го притесняваше нищо щом имаше какво да хапне, че и да пийне някоя стограмка след ядене. Изпсува сам себе си и влезна в малкото антренце. Моментално го лъхна миризма на спарено от малкия апартамент, но както обикновено не и обърна внимание. Запъти се към хладилника с идеята да хапне нещо набързо и след това да седне с чаша ракийка пред телевизора. След като разрови из хладилника и откри едно парче доста поизсъхнал кашкавал и парче наденица,  които изяде на момента. Наля си една пълна чаша с ледена студена ракия и седна в малкото холче върху изтърбушения диван и с наслада си пусна телевизора.
Обичаше да гледа телевизия, беше му едно от малкото удоволствия, които си позволяваше. Допадаше му... Е, повече му допадаше когато успееше да доведе някое момиче в квартирата, но след последния път беше решил да даде малко почивка на тези си занимания. Замисли се лаконично за последния път...
Да, беше се запознал с момичето в една кръчмичка близо до обекта,  на който работеше. Тя беше различна. Нещо в нея го привлече, нещо в нея го възбуди, нещо в нея събуди агресивността му. Да, беше се запознал с нея, беше я поканил на гости, тя се беше съгласила и точно тогава демона в него излезе отново. Тя го молеше да спре, молеше го да престане, молеше го да я остави да си отиде, но това само още повече засилваше агресията му спрямо нея. Накрая наистина я остави да си отиде, но нещо в нея се беше пречупило, тя вече не беше същата. Той я беше превърнал в едно свое подобие. Беше я превърнал в едно уплашено животно, в един човек без душа, човек който беше ръководен от страховете си. И това му достави удоволствие. Да, той беше такъв, това беше видял в него баща му и затова го беше изгонил. Стамен беше просто едно диво животно, един хищник дебнещ жертвите си навсякъде и по всяко време. Знаеше, че е такъв, но въпреки всичко това му харесваше.
Пресегна се, наля си още една чаша и отново се понесе в мисли. Замисли се за нея, новата... Замисли се за това как щеше да я покани на гости и щеше да я промени така както променяше всяка преди нея. Да, това щеше да направи утре, само да свърши тежкия работен ден и той щеше да нападне отново. Унесе се още по-дълбоко и много скоро вече беше в прегръдките на съня. От дълбокия му и нездрав сън го изтръгна блъскането по външната врата. Стана, разтърка очи и тръгна за да отвори. Погледна през шпионката и видя нея, момичето което преди няколко вечери беше пречупил. Злобна усмивка се разтегна на устните му докато отключваше вратата, при мисълта какво щеше да последва.
Последното нещо което видя при отварянето на вратата, беше големия юмрук, който го заслепи и миг преди да падне на земята я видя как му се усмихва.
В крайна сметка когато го намериха няколко дни по-късно той беше само едно име за статистиката. Само патоанатома си задаваше понякога въпроса за усмивката,  която беше на лицето на Стамен когато го докараха. Много скоро и той забрави за него. Единствено майчиното сърце трепваше понякога щом външната врата хлопнеше с надежда това да е прибиращия се блуден син.