Доста наболял проблем, но с риск да стана досаден на общинарите, сега ги подхващам за това. В крайна сметка тази държава не може само да изисква от нас, но трябва и да изпълнява и своите задължения.
Кореспонденция с общината за детски градини....

Началото:

Здравейте, този който чете коментарите във въпросния блог. Имам едно предложение, което би могло да помогне за преодоляване на проблема с недостатъчните места в детски градини в град София. Всъщност въпросния проблем се появи следствие на политиката водена от всички правителства от 1989 година та до днес. В крайна сметка, че няма как да върнем хората по родните им места е ясно. Че станахме нация чийто приоритет са магистралите пред всичко друго и това е ясно. Ама в крайна сметка, може да анулираме онези договори с които са дадени общински детски градини и училища за смешни стотинки на частни организации, трябва да ни стане приоритет. По последни данни от 2009 година (от тогава насам няма повече информация) общината е дала под наем и на концесия почти четири декара застроена площ под форма на държавни училища и детски градини под наем на частни училища, детски градини и разни организации. Ами не е ли крайно време да си ги вземем обратно? Не е ли крайно време да попитаме как така 500 кв. дограма струват на държавата 100 000 лв. ? Не е ли крайно време да се забави малко строежа на магистрали по които българина не пътува всеки ден (тя цената на бензина е убийствена), за сметка на това да има място за нашите деца?  Не би ли трябвало да не вземаме 40 милиона евро, които да връщаме после с пот на челото за да плащаме детска градина за деца чийто родители не желаят да се социализират? Не е ли това последното поредната форма на нечовешка дискриминация спрямо българските граждани от български и турски произход? Не е ли крайно време да оправим първо пътищата в градовете ни, а тогава да оправяме останалите разбити пътища? Това са въпросите ми към госпожа Фандъкова и съответно моля онзи който чете блога да ги предаде. В крайна сметка имам намерение да получа отговор на тези въпроси дори ако трябва да питам в Брюксел или Страсбург, но все пак тук е началото от където да започна да питам.

Коментара ми все още не е одобрен и май така ще с и остане, но аз съм както се казва тъп и упорит... ще ги гоня до дупка.
За тези които следят блога ни, знаят какво се случи с колчетата пред училището.
Да го кажем така, че и сега няма да оставим нещата така. Подготвени сме дори да заведем едно китно дело по наболелите теми, но това по-нататък. :)