Сдобих се с акт.
Хм, погледнато от страни това звучи направо гордо, но в конкретния случай е леко безумно. Поне да беше за нарушение или да бях виновен, да вдигна рамене и да кажа карай, а то...

 Ето с прости думи какво се случи...
 Понеделник, 29.10.2012 г., София, порой... детето за първи ден на градина и аз като съвестен татко, решил да спести на съпругата си един душ излязох от работа и тръгнах да прибирам щерката. Всичко беше много хубаво и романтично, София се беше превърнала в една малка Венеция. Реки, езера и всякакви други водоеми имаше на поразия. Направо изкушаваше моята скромна персона да мине през близкото магазинче за стръв, че да заседна нейде и да заметна въдиците. Устоявайки на тези си пориви, криво - ляво и след като на няколко пъти колата за малко да загасне, стигнах детската градина. Тъкмо паркирах, взех си чадъра и слязох от колата до мен изникна полицейски представител, чието име от пороя и реките не чух, със странния въпрос: 

- Знаете ли за какво Ви спираме?
- Ами принципно не знаех, че ме спирате, но щом вече сте ме спрели кажете (явно са ме спирали ама аз не съм разбрал).
- Елате пред автомобила да ви покажа. Нямате предна регистрационна табела.
 - Ами добре, какво се прави в такъв случай?
 - Трябва да Ви съставим акт за нарушението. Дайте си документите.
 - Заповядайте, аз отивам да прибера детето си от градината, след малко ще се върна (нека да уточним, че това става точно пред входа на детската градина).
 
Прибрах аз детето, измокрих се до кости, все пак защо ли трябваше от "Столична община" да почистят шахтите след като знаят, че ще има интензивни валежи!? 

Тъй като счетох съставянето на акт за това ми провинение за неправомерно се консултирах по телефона с моята адвокатка, която в общи линии ми обясни основните ми права в случая. Дойде дългоочакваният момент на връчването на акта. Бях извикан до патрулката и даже полицаят ми задържа чадъра докато подпиша акта. Забавното в случая беше, че се опитаха да ме объркат, че нямам право да пиша възражение на самият акт, но все пак говорих с адвокатката си преди това.

- Къде да пиша, че имам възражения?
- Ами ще отидете в КАТ.
- Не, не ме разбрахте. Имах предвид къде на акта?
- Ами то на акта възражения не се пишат...
- Е, да, но аз говорих с адвокат преди малко и ми казаха да пиша и на акта.
- Ами ето тук, но по принцип не се пише. А тук се възразява ако имате нещо против съставянето на акта.
- О, аз имам много против. Ако искате моето лично мнение акт трябва да се напише на "Столична община". 

Все пак си написах възражението на акта. Оказа се, че полицаите са карали след мен около километър, като са присветкали със светлини, но толкова силно валеше, че не съм и забелязал, че някой ми светка. Разделихме с полицаите, като аз започнах да се чудя как да стигна до КАТ, че да оправя бакията с номерата. Не знам дали знаете, но ако ви изчезне номера, бюрокрацията е безумна. Въпреки, че сме в ЕС като данъци, цени, ставки и задължения, то правата ни са все едно се намираме нейде в Куба. Ако някъде из белите страни в ЕС на гражданин му изчезне номер и бъде спрян от патрул, то бива инструктиран да отиде в управление, където да подаде жалба и да му бъдат издадени нови номера. Като трябва да напише номера на лист хартия или картон и да го сложи на предното стъкло или на удобно за виждане място. На гражданите не се съставят актове за това и имат право да се придвижват с автомобила си...

Сега в България: 

Законът казва:
Чл. 140
(1) По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

 Какво наказание се прилага за това нарушение:

Чл. 175(1) Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба до 100 лв. водач, който:
1. Управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или което е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер или табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места; 

Интересното е, че според закона аз не съм в нарушение, защото имам табела в задната част на автомобила, но от тълкуването на същия закон съм в нарушение защото нямам предна табела.
Продължаваме с тълкуването на закона:

Според закона аз нямам право да закарам колата си до районното, където да обявя номера за изчезнал, защото нямам номер. От друга страна, за да могат в КАТ да ми издадат новите номера, аз трябва да отида с колата, която всъщност аз не мога да карам, защото нямам номер. Транспортирането на колата става с репатрак, който естествено си заплащаш чинно и наливаш стотинки в нечия касичка. Абсурдите и бюрокрацията за нещо толкова просто са безумни, което показва, че системата яко буксува и за нещо толкова просто и елементарно човек губи поне три работни дни да си оправи проблема и грубо казано 100 - 150 лева за разни такси тук там, без да броим това, че застраховките на колата също са невалидни и трябва да се направят анекси към договорите за новите номера, нови лепенки, нови стотинки, без да коментираме, че не е ясно колко ще искат КАТ за акта.

В заключение каква е равносметката кой не си е свършил работата:

Първоначално в КАТ човекът, който е монтирал табелата на колата ми не си е свършил работата като хората.

На второ място "Столична община" не са си направили труда да почистят канавките. Има проблемни участъци, които се знаят и е задължително да бъдат оправени, но не, на никой не му пука докато не стане късно.

И не на последно място вина имат нашите законотворци, които приемат само онези еврозакони, които им изнасят, че да ни тупат по-добре като брашнен чувал. 

Развитието на сагата ми с КАТ е още неясно, но поне намерих предния си номер. Тъкмо се прибрах в къщи, оставих детето и започнах да се преобличам, решен да отида да подам възражение в КАТ и да си оправя документите, когато ми звънна телефона. Беше мой колега, който ме видял да влизам в един "водоем" с номер и да излизам без такъв. Все пак езерото си беше доста прилично. На моя отговорност да получа още един акт се качих на колата и не след дълго обут в гумени рибарски ботуши нагазих в дълбокия 40 - 50 см. вир. Е, утехата ми е, че не бях единствен, имаше още 7 - 8 човека, правещи същото и стана доста задушевно. Сексуалните мераци по адрес на роднините на работещите в "Столична община" бяха някак сближаващи и разчупващи леда между хората. Аз бях един от щастливците, чиято табела след 40 минутна пусия изскочи в другия край на гьола. Е, наистина беше малко очукана, смачкана и неугледна, но си беше моят номер, което ми спестяваше една камара разправии в КАТ, районно и къде ли още не. Прибрах си табелата, сложих я на предното стъкло и поех към КАТ да ми я монтират и да подам възражение срещу акта си. Възражението го подадох, оказа се, че в КАТ не разполагат с лист хартия, на който човек да напише възражението си (Дянков да отдели някой лев за хартия, химикалки и евентуално някоя друга бланка, че хората са зле). На всичко отгоре околните ксерокси бачкат на зверски цени, като дори не издават касова бележка (три копия една кинта). Но това е вече повод за друг разказ. Като край на историята подадох възражение, в което съвестно описах случая и предложих да предоставя видео материал на "езерото" и 40 минутният ми риболов (да бъдат благословени камерите на GSM те). Също така споделих, че акта ми трябва да го пратят в "Столична община" за плащане и наказание.
А сега? Ами сега чакам да видя какво ще измъдрят. Ако ми издадат наказателно постановление имам намерение да го обжалвам в съда. А ако и там ме прецакат, е, ще ида и по-нагоре. А ако искат да седя без книжка през зимата да ми изпратят един шофьор от "Столична община", който сутрин да ме кара на работа,тъй като преди всичко вината си е тяхна.

До общината също пуснах жалба. Искам да накажат онези, които не са си свършили работата и заради които ми написаха акт!

И така, аз си чакам. :)